Няколко неща са много важни в момента за Китай. Това са, колкото и да звучи странно, проблемът със спирането на естествения прираст и намаляване на населението. За първи път, от шейсет години в Китай родените са по-малко от починалите. Обсъжда се, разбира се, доколко тази тенденция е продукт на ковид кризата, доколко е проблем на някаква ситуационна криза, свързана, да речем с политиката за едно дете, или става въпрос за тенденция.

Това каза за "Радио Китай" проф.Иво Христов. Ето още какво коментира професорът:

Доколкото съм запознат и по отношение на вътрешнокитайския дебат и, разбира се в международен план, това е един нормален процес. Просто, това е индикатор, че Китай преминава от фазата, в която е бил, в нова, по-зряла такава. Това е по-характерно за традиционните общества, индустриални и градски, при които децата са били основен ресурс, например за работа на полето, но вече се преминава към едно модерно и зряло общество, в което децата са вече ресурс за бъдещето, и в този смисъл – въпросът е не „колко“ деца, а „какви“ деца, като качество имаме.

Китайското общество е навлязло в тази зряла фаза, през която са преминали и всички останали индустриални общества– така е и в Западна Европа, и в Северна Америка. И в България е било така. Въпросът е да се поддържа баланс между ражданията и онези генерации, които си отиват, и отново – много по-важно е не количеството, а качеството на човешкия капитал, което Китай в момента поставя като основен проблем. Тоест, застаряването на част от населението, издръжката на това население – от една страна, а от друга – интензифициране на инвестициите в човешки капитал и в неговото качество.

Така че, това е един от централните вътрешно икономически проблеми. Той е и икономически, и политически, и социален и цивилизационен – че Китай спря да расте. Имаше една обсесия, когато Китай растеше – защо продължава да расте, става дума като население, сега обаче, когато започнаха да намаляват тези темпове – защо спря да расте. Това показва огромната демографска тежест на тази страна в световен мащаб.

От друга страна – това, което можем да кажем във външен, геополитически план, Китай играе изключително огромна роля в един много тревожен свят, което се изразява преди всичко в сблъсъка между Запада от една страна, и Русия и Украйна от друга. Това очевидно поляризиране на тези сили в глобален аспект показва едно разпределение, така да се каже, на „фронтовете“. И Китай играе много важна стабилизираща роля. Дори и с последната мирна инициатива, представена от външния министър – за привикване на двете воюващи страни на масата на преговорите и спирането на бойните действия, размяна на пленници и решаване на хуманитарни въпроси – и разбира се – започване на преговори за мир. Но за съжаление, поне на този етап, тези предложения не бяха възприети от насрещната страна.

Аз прогнозирам, че колкото повече се задълбочава, разраства и интензифицира този конфликт, толкова повече ролята на страни като Китай, като Индия, донякъде Бразилия, Южна Африка, ще имат все по-голямо значение за уравновесяване на страстите и от двете страни.

Иначе във вътрешен план, за Китай е много важно качеството на икономиката. За първи път Китай рязко намали своите темпове на растеж, ако не се лъжа те са около 3% за миналата година – разбира се, пак имаме причината от ковид кризата, нарушените логистични връзки, цялостното забавяне на икономическия растеж и даже ситуацията на криза в основните индустриални потребителски центрове в света. Но от друга страна, за Китай вече не е толкова важен ръстът като ръст, тоест – да се отбелязват някакви 6, 7, 10% и т.н. Това показва, че китайската икономика е навлязла във фазата на зрелостта, където е важен не толкова темпа, сам по себе си, а качеството на този растеж, кое задава този растеж, в кои отрасли е той. Ако това са високотехнологични отрасли, свързани с най-новите сфери на научно-техническия прогрес, космическа промишленост, нанотехнологии, кибернетика, информационни технологии, роботостроене, изкуствен интелект – това е един вид растеж. А съвсем друг е растежът, който се дължи само на количествени показатели, или на сектори, които са по-характерни за индустриалната епоха.

В крайна сметка, мисля, че Китай ще реши всички тези проблеми. Ако трябва да обобщим с една дума – това са проблемите на страна, която вече е влязла в сферата на зрелостта. Основните, базовите задачи на китайската икономика, такива каквито бяха поставени още от Дън Сяопин, преди около 30-40 години, според мен, вече са постигнати и Китай се ориентира към съвършено друго качество на икономическия и социален темп на растеж.